Да си призная честно на една крачка живея, а не бях гледал досега нестинарския танц. Даже и в с.Българи не бях ходил. Минавал съм много пъти покрай него, но не съм се отбивал да го разгледам. Е тази година решихме да отидем. Трети юни се падаше в четвъртък, чупихме се час по-рано от работа и газ към Царево, а от там посока Малко Търново. Още преди разклона за селото имаше много паркирани коли, а навътре беше още по-зле. Добре, че имаше полиция и не даваха да се влиза с колите в централната час. Паркирахме по-накрая на селото, имахме много време докато се стъмни и тръгнахме да се разходим. Като цяло от архитектурна гледна точка няма кой знае какво да се види, не е като Брашлян и други странджански села. Изключение прави къщата на Тодор Лапчев-стария епитроп, превърната в етнографски музей. (Гуууглето казва, че епитроп значи църковен настоятел).

Другите по-интересни и красиви къщи са нови и някои от тях се дават под наем.

Но за сметка на това природата е вълшебна. Имаш чувството, че цяла Странджа е в краката ти

Гледката към заоблените хребети на Странджа е завладяваща. Човек с часове може да седи и съзерцава планината.

На мегдана има очертан кръг в който беше запален огъня и където щеше да се играе нестинарския танц.

Около него е обновената сграда на кметството в която е поместена музейна сбирка посветена на нестинарството.

Там е и каменната църквата Св. св. Константин и Елена - паметник на културата.

Поглед от вътре

Около с.Българи има много параклиси, аязми и столнини. Решихме да се разходим наоколо. Като се мине през мегдана се стига до една чешма. В дясно от нея пътят минава покрай нестинарският конак "столнина".

Там иконите и нестинарският тъпан домуват преди празника, иконите се обличат и от там започва цялото шествие.

Продължавайки по улицата се минава покрай още няколко нови къщи

и хотелчета

и се стига края на селото, от където започва изградената наскоро еко пътека или туристически маршрут,

минаваща покрай параклисите на св.Елена, св.Константин, з.м. Св.Илия и завършващ в с.Кости.
Вървейки по каменистия път от дясно на поляната пред параклиса на св.Елена е съграден навес с маси и пейки,

който беше окопиран от пияни и надрусани кретени с раници, палатки и без палатки, налягали или нападали по земята, дошли "специално " за празника. Някои от тях със сигурност нямаше да го видят. Абе грозна картинка. Иначе мястото е прекрасно за палатка или пикник.
Самото параклисче е скромно, но съхранено и тачено от местните хора

Продължихме по пътя и стигнахме до гробището на селото. Честно да Ви кажа мястото макар и зловещо е невероятно красиво.

Гробовете са обгърнати от вековни дървета.

Нататък не продължихме, нямаше да има време. По пътя имаше много ягоди и красиви пеперуди

Както на всеки селски събор не липсваха кебапчетата, бирата и салатите. Успяхме да си намерем място и седнахме за по бира.

Е малко ни прецакаха с топла бира, че жената се наложи да ходи отсреща за по-студена.

А хората вече се вихреха,

репортерите снимаха,

а народа седеше и чакаше.

На някой взе да му доскучава май

Организаторите начертали бяла линия зад която да се застане, за да не се пречи, да ама не, наложи се полицаите да въдворяват ред.

Е стъмна се, разтеглиха въглените по тревата и жаравата бе готова в очакване на танца.

Най-после се дочу звукът от тъпана. Нестинарското шествие тръгнало от коначето се зададе от долу, нестинарите носиха иконите, обиколиха с тях църквата и спряха пред жаравата.

Отначало се започна тъй нареченото "прихващане"

след което под звуците на тъпана се понесоха боси по жаравата

В ръцете си носеха иконите на светци Константин и Елена

Няма измама, ходиха боси по въглените, не си личеше да усещат болка.

Магия или чудо, и аз не знам.

Накрая няколко човека от публиката също се пробваха, нямаше инциденти. Аз опитах да взема с ръка един въглен и се опарих. Благодаря но ще пропусна този път и няма да мина през огъня.

Е това беше. Заслужаваше си да се види и почувства. Който не е ходил и има възможност нека иде, няма да съжалява.

от мястото на събитието! Тази есен посетихме Странджа за 1-ви път и бяхме очаровани. А нестинарството провокира много въпроси и търсене в нас. Беше ми интересно да погледна и през твоя поглед :).

Зелена Странджа - красота!!!

Характерно за повечето параклиси в Странджа е именно тяхната простота. И ние се убедихме в това.

Уважавайки паметта на мъртвите и дъбовете са намерили покров и пощада в гробището! Тези великани придават особена атмосфера на мястото!

Поздрави!

От известно време гледам нестинарски танци. Иска ми се да усетя това преживяване на живо.

Чудесно е !